Ethnically and Culturally Inspired Music
Среща се в различни варианти, като примери за това са растителните и животински мотиви. Елбетицата най-лесно може да се разпознае чрез двата кръстосани кръста, разположени един върху друг. Има различни теории за символиката, вплетена в този символ. Най-общо казано е, че елбетицата символизира хармонията. Двата кръста условно изобразяват четирите основни и четирите допълнителни посоки на света (север, юг, запад, изток, северозапад, североизток, югозапад и югоизток), съединяващи се в един общ стабилен център, който ги държи в синхрон. По този начин се тълкува и идеята за кръговрата на природата – зима – север, лято – юг, пролет – изток, есен – запад. В различните начини на изработка на елбетицата около един среден образ се нареждат по четири глави, разделени с по четири растителни форми. В някои варианти на орнамента персонифицирането на сезоните се вижда много ясно. Така например, в наречената от нас шевица „Плодородие“, жълтите листа около горното лале представят идеята за сезона на жътвата, червените листа – идеята за междинните сезони, а сините, намиращи се отдолу, за зимата.
Елбетицата представлява "кръговрата на живота и съдбата" и се появява в Близкия изток, Анатолия и на Балканите още през неолита. Срещат се и в изкуството на Древен Китай, Древен Египет, Древна Индия, Япония.
Елбетицата е в основата на много български шевици и орнаменти, изобразявани по ръкавите и яките на дрехите, както и в най-долната част на женските поли. Това са местата, където са свършвали дрехите и се е вярвало, че там човек е най-уязвим. Затова за всички шевици и орнаменти се вярва, че притежават магична сила, която да закриля притежателя им от нечистите сили.
Животинските символи в Елбетицата се свързват със закрила, а растителните с връзката на човека с природата.
Така в наречената от нас шевица Плодовитост, избродирана върху мъжката тениска с якичка, фигурата Елбетица е съставена от взети части от цялостна везба на мъжка пазва, изградена от растителни орнаменти, обградени от зигзагообразен шевичен кант.
Елбетицата може да бъде открита и в конструкциите на старопрестолните столици Плиска и Преслав, както и в друга архитектура от тази и по-ранна епохи.
С течение на времето защитният характер на Елбетицата се преплита с естетичния и така тази везба се превръща в неизменна част от декорацията на българските народни носии от всички фолклорни региони.
Подобно е първоначалното предназначение и на накитите и по-специално на металните пафти на коланите от женската българска народна носия. Те са се носили като защита точно на местата от човешкото тяло, през които се е вярвало, че могат да проникнат нечисти сили и духове. Това са почти същите места, наричани чакри от източните народи, и през които според тях протича обменът между човешката и космическата енергия.
